Алекс Попеску е прекарал над 12 години в представянето на румънската литература пред света. Като културен експерт в Министерството на културата на Румъния, той е обиколил международните книжни панаири, изградил е връзки в европейската литературна сцена и е работил, за да се увери, че румънските гласове се чуват отвъд границите на страната.
През годините той е координирал участието на Румъния в някои от най-важните книжни панаири в света, включително във Франкфурт, Болоня, Лайпциг, Прага, София и Будапеща, като е управлявал както институционалната, така и човешката страна на тези участия – от кураторски решения до координация на място с издатели, преводачи, автори и различни професионалисти.

Той е част от мрежата TRADUKI, ключова регионална литературна платформа, и последователно работи за укрепване на връзките на Румъния със съседните страни в Централна, Югоизточна и Източна Европа. Този дългосрочен подход към изграждането на мрежи и културната дипломация достига своята кулминация с осигуряването на Румъния като почетен гост на Франкфуртския панаир на книгата през 2028 г.

Роден през 1974 г., Бека Курхули е съвременен грузински писател. Завършва Експериментално училище № 1 в Тбилиси през 1991 г. и изучава театрално изкуство (работилницата на Тамаз Чиладзе) в Театралния институт „Шота Руставели“ в Тбилиси в периода 1991–1996 г. Първите му новели са отпечатани през 1991 г. След това неговите разкази са публикувани редовно в грузински литературни списания и вестници. През 1999–2004 г. е бил репортер в конфликтните региони на Грузия и Кавказ за вестник Dilis Gazeti („Утринният вестник“), като често е бил изпращан в горещи точки. Репортажите му идват от Абхазия (район Гали, долината Кодори), региона Цхинвали (Цхинвали, Никози, долината Диди Лиахви, Тамарашени), Северна Осетия и Ингушетия (Владикавказ, Назран, Магас), Азербайджан (Баку), долината Панкиси, Афганистан (Хелманд). Освен това е изпращан в Украйна четири пъти от 2022 до 2026 г. (Лвов, Киев, Днипро, Запорожие, Ирпин, Харков, Славянск, Павлоград, Новодонецке) Книги, които е публикувал: „Период… Изгубени хора от изгубена територия“ (2004); „Дом от някъде другаде“ (2005); „Среща след събитието“ (2010); „История за две луни“ (2011); „Кратка лятна нощ“ (2012); „Град в снега“ (2013); „Бележки 1993–2011“ (2013); „Страната с отворените врати“ (2014); „Бегълци от рая“ (2015), „Скандара и други разкази“ (2017), „Дни в Украйна (Военни дневници)“ (2022), „Дни в Украйна 2 (Военни дневници)“ (2023), „Дни в Украйна 3 (Военни дневници)“ (2024). Бека Курхули е удостоен с литературната награда SA BA за романа си „Бегълци от рая“ в категорията „Най-добър роман на годината“ през 2016 г. Бека Курхули е носител на наградата „Сагурамо“ за 2019 г. Авторът е носител на наградата Free Litera за книгата „Записки на едноокия кипчак или Деш Ти-Кипчак“ през 2022 г.

Владимир Полеганов е писател, преводач и сценарист. Завършва клинична психология и творческо писане в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“ (2013) и романите “Другият сън” (2016) и „Минало несвършено: роман за Отдел Издирване“ (2024; в съавторство с Александър Чобанов). Негови разкази са публикувани в редица български и англоезични списания и антологии. Разказът „Кладенецът“ печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“, а “Другият сън” – наградата “Хеликон”. “Птиците” е включен в антологията “Best European Fiction” на издателство Dalkey Archive Press. През 2016 г. участва в International Writing Program към Универистета на Айова в Айова Сити. От 2020 г. е един от инструкторите в лятната програма Between the Lines: Peace and the Writing Experience към същия университет. Участвал е в международни писателски резиденции и фестивали в Шанхай, Гуанджоу, Пекин, Хонг Конг, Манила, Ню Йорк. В негов превод на български са излизали романи на Томас Пинчън, Октавия Бътлър, Томас Савидж, Джордж Сондърс, Абдулразак Гурна, Тед Чанг и други. Носител на наградата за ярки постижения на Съюза на българските преводачи в България и на наградата „Кръстан Дянков“. За работата си по сериала „Под прикритие“ получава номинация в категорията „Оригинален сценарий за телевизионен сериал“ на наградите на Българската филмова академия през 2015 г.

Галин Никифоров, 58г., е автор на осем романа. Всичките му романи са номинирани за национални награди, печелил е двете най-големи – „Роман на годината” за „Лятото на неудачниците” и „Елиас Канети” за „Къщата на Клоуните”, има и шест номинации за наградата „Хеликон”. Темите в творчеството му са свързани с човешката природа, с нейните крайни стремежи, трансгресивност, психологически състояния и ценностни системи; с темата за смисъла на смъртта, за феминизма, за флуидността на пола, за необикновената любов. Характерно за романите му е детайлно проучване на темите, използване и съчетаване на различни стилове, обогатяване на текста с поезия и с цитати, свързани с науката, психологията, медицината и другите изкуства. Един от малкото писатели, които следват принципа, че всяка книга трябва да бъде разказана в различен артистичен стил, определен от емоционалните особености и нюанси на сюжета, стил, чрез който да се подсилва звученето на основната тема.

Гуанца Джобава (1986) е председател на Международната асоциация на издателите (IPA) и бивш председател на Грузинската асоциация на издателите и книготърговците. Заема длъжността ръководител на отдела за международни отношения и ръководител на отдела за преводна художествена и нехудожествена литература в издателство Intelekti, едно от водещите издателства в Грузия. Освен това е член на Международната мрежа на жените издатели – PublisHer. От 2020 г. е член на PEN Грузия.

През 2021–2022 г. в рамките на проекта на ЮНЕСКО „Тбилиси – световна столица на книгата 2021“ Гуанца основава първия фестивал на детската книга в Тбилиси; литературната награда за детска книга „НАКАДУЛИ“; първата Регионална конференция на издателите от кавказките и черноморските държави и др.

От 2013 г. Гуанца Джобава лобира за грузинската издателска индустрия, защитава интересите и правата на грузинските издатели, застъпва се за авторското право, свободата на издаване и свободата на изразяване в Грузия. Тя е ръководила редица проекти за популяризиране на грузинската издателска и литературна индустрия на международно ниво, включително издателската програма „Почетен гост“ на Грузия на Франкфуртския панаир на книгата през 2018 г. През 2017 и 2018 г. тя организира мирни представления на грузински писатели и издатели – „STOP RUSSIA“ срещу руската окупация, на Франкфуртския панаир на книгата.

През 2016 г. тя учреждава Световния ден на четенето на глас в Грузия (оттогава той се отбелязва ежегодно), както и специалната награда „Книжен поддръжник на годината“.

През 2017 г. организира посещението в Грузия на лауреата на Нобелова награда, беларуската писателка Светлана Алексиевич.

През 2013–2022 г. тя е организатор на Международния книжен фестивал в Тбилиси, както и ръководител на грузинските национални щандове на книжните панаири във Франкфурт и Лондон.
Гуанца Джобава е поетеса и преводачка на произведения на Джон Стайнбек, Чинуа Ачебе, Зора Нийл Хърстън, Сол Белоу, Джон Ленън и други. Тя е превела на грузински език и книгите „Русия на Путин“ на Анна Политковская и „Послание от Украйна“ на Володимир Зеленски. Тя е автор и редактор на издателския проект „Рафтът на забранените книги“ и инициатор на празненствата по повод „Седмицата на забранените книги“ в Грузия.

Дан Коман е роден на 27 юли 1975 г. в Герса, Бистрица-Нъсъуд. Дебютира с поетичния сборник anul cârtiţei galbene („Годината на жълтия къртица“, Timpul, 2003), последван от ghinga („Гинга“, Vinea, 2005), Dicţionarul Mara („Речникът на Мара“, Cartier, 2009), Insectarul Coman („Инсектариумът на Коман“, Charmides, 2017; награда на „Радио Румъния Културно“, награда на „Обсерватор Културно“, Поетична книга на годината 2017 на Галата на младите писатели) и Lipsa de greutate a lumii („Безтегловността на света“, Charmides, 2025).

През 2004 г. получава Националната награда за поезия „Михай Еминеску“ за най-добър дебют (Opera Prima) и Наградата за дебют на Съюза на румънските писатели. През 2010 г. е удостоен с Наградата за поезия на Radio România Cultural, а през 2011 г. получава Наградата „Виленица Кристал“ (Словения).

Той издава и прозаичните сборници Irezistibil („Неустоим“, Cartea Românească, 2010), Căsnicie („Брак“, Polirom, 2015, 2016), aceste lucruri care nu se vor schimba niciodată („тези неща, които никога няма да се променят“, Polirom, 2019) и Ce preferi? (Какво предпочиташ?, Polirom, 2022), както и биографичния роман Enescu. Caiete de repetiţii (Енеску. Бележници за репетиции, Polirom, 2019).

Д-р Джесика Зенгер е директор по европейски и международни въпроси в Börsenverein des Deutschen Buchhandels (Асоциацията на германските издатели и книготърговци). В тази си длъжност тя отговаря за представянето на интересите на книжния сектор пред институциите на ЕС и ООН, както и за връзките с организациите, обединяващи асоциацията. В момента тя е председател на Комитета за свобода на издаването към Международната асоциация на издателите (IPA). От 2019 до 2024 г. тя е председател на Комитета по авторско право на IPA. Г-жа Зенгер се присъединява към Börsenverein през 2008 г., където от 2011 г. е заместник-ръководител на правния отдел. Учи право в Ексетър и Майнц и се подготя за адвокатската професия в Майнц, където получава и докторска степен по право. Преди това е работила като стажант по дела в ГД „Конкуренция“ (отдел „Медии“) на Европейската комисия и е ръководила магистърска програма по медийно право. Г-жа Зенгер е била гостуващ лектор в юридическите факултети в Луисвил и Бристол по авторско право, свобода на словото, конституционно право и право на излъчването и печата.

Думитру Круду (р. 1967 г., Република Молдова) е прозаик, драматург и поет. Той е носител на наградата за проза „Ион Креанга“ на Румънската академия, както и на наградата на UNITER (Румънският театрален съюз) и наградата „Принцеса Маргарета на Румъния“ за най-добрата пиеса на годината в Румъния. Номиниран е за наградата „Европейски поет на свободата“ (издание 2016–2018 г., Гданск, Полша).

Прозаичните му книги са преведени на италиански, френски, сръбски и чешки език. Романът „Fünf Uhr und Sieben Minuten“ („Пет часа и седем минути“) е издаден от KLAK Verlag в Берлин, преведен от Ингрид Балтаг и Сара Тобор.

Поетеса, журналистка.
Родена е в Тбилиси през 1979 г. През 2002 г. завършва Тбилиския държавен университет с магистърска степен по международна журналистика и оттогава работи като репортер за радио, печатни медии и видео. От 2008 г. работи като постоянен журналист в офиса на „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“ (Radio Free Europe/Radio Liberty) в Тбилиси, като отразява вътрешната политика, социални и здравни въпроси, правата на човека и проблемите на малцинствата.
Ека Кеванишвили е авторка на седем книги.

Текстовете в първата стихосбирка на Ека Кеванишвили „Мълва“ (2006) изследват смесица от еротична поезия и бунт, поради което по онова време тя е била сравнявана с Ан Секстън. Следващата ѝ стихосбирка „Не ставай тук“ (2010) засяга социални проблеми и войната. Тук поетичният стил на Ека Кеванишвили, по-късно класифициран като градска поезия, е ясно оформен. „Продажба на къщата“ (2013) е сборник с политически стихове, в който феминизмът също е тема.
Поезията ѝ е описана от критиците като съвременна в най-добрия и специфичен смисъл на думата, тъй като е посветена главно на социални проблеми, въпроси, свързани с пола, съвременния свят, глобални и лични войни.
Последните ѝ две стихосбирки „План за евакуация“ и „Транспортът на бедните няма да спре никъде“ са публикувани през 2016 и 2020 г.

Ека Кеванишвили получава главната грузинска литературна награда „САБА“ през 2014 г. за най-добрата поетична антология на годината „Продажба на къщата“.

През 2020 г. тя получава още една литературна награда „LITERA“ за най-добрата колекция от кратки разкази за годината.
Стиховете ѝ са преведени на английски, немски, италиански, френски, шведски, испански, турски, полски, украински, словенски, руски и арменски език.

Екатерина Тогонидзе е родена през 1981 г. в Тбилиси. Дебютира като писателка през 2011 г. и е авторка на седем книги – сборници с разкази, романи и историческа документална проза – три от които са издадени от Septime Verlag във Виена. Романът ѝ „Асинхронност“ е преведен на украински и издаден от Komora, а „Дом – Той“ излиза на шведски (I din sömn) от Smockadoll. Тя пише също пиеси, комикси и сценарии за филми. Носителка е на наградата „САБА“ и на литературната награда „Сагурамо“ за проза.

Тя има магистърска степен по журналистика и е прекарала десетилетие в Грузинското обществено радио и телевизия като журналистка и водеща. Преподавала е журналистика, връзки с обществеността и маркетинг в няколко грузински университета, а в момента работи като ментор по творческо писане на новоизгряващи и утвърдени писатели.

Творчеството ѝ често засяга темите за хора с различни и ограничени способности, дискриминацията и конфликтите – тя сътрудничи с артисти от Абхазия по проекти, насочени към възстановяване на доверието отвъд разделението. Работила е с „ООН Жени“, Фондация „Конрад Аденауер“ и Гьоте-институт като писателка, ораторка и фасилитаторка на проекти.

Тя играе главната роля във филма Liza, Go on, режисиран от Нана Джанелидзе – филм за грузинско-абхазката война, който спечели наградата за най-добър игрален филм на 21-вия международен филмов фестивал „In the Palace“ (2024).
Участвала е в книжните панаири в Лайпциг и Франкфурт, в различни международни фестивали и е двукратна стипендиантка на Литературния колоквиум в Берлин (2013; 2017).

Елена Владарану (р. 1981) е писателка и журналистка, която живее и работи в Букурещ. Дебютира в поезията през 2001–2002 г. и оттогава е публикувала няколко стихосбирки, сред които europa.zece cântece funerare („Европа. Десет погребални песни“. Cartea Românească, 2005; 2-ро издание 2018, Tracus Arte; преведена на унгарски), spaţiu privat. a handbook („Лично пространство. Наръчник“, Cartea Românească, 2009, с илюстрации на Дан Пержовски; преведена на италиански и български), Non Stress Test („Тест без стрес“, Casa de Pariuri Literare, 2016), Bani. Muncă. Timp liber („Пари. Работа. Свободно време“, Nemira, 2017) и minunata lume disney („Чудесният свят на Дисни“, 2019).

През 2021 г. тя публикува сборника с кратка проза August („Август“, Nemira; публикуван на български през 2025 г.), а през 2022 г. излезе нейната антология Ce pot distinge în întunericul sălii („Какво мога да различи в тъмнината на залата“, Cartier). Нейни текстове от различни жанрове са включени в многобройни антологии в Румъния и чужбина.

В театъра, между 2011 и 2021 г., тя сътрудничи на няколко перформативни проекта с режисьора Роберт Бълан, включително În numele Tatălui („В името на Отца“), Secrete de familie („Семейни тайни“) и Habemus bebe („Имаме бебе“). През 2022 г. тя пише текста за представлението Ember („Жар“) на Джудит Стейт, с участието на Джудит Стейт, Иштван Теглас и Раду Думитриу.

Учи филология (румънски–френски) в Букурещкия университет, има магистърска степен по визуални изследвания от CESI и се готви да защити докторската си дисертация с изследване върху биографиите и автобиографиите в театъра. Тя е съпродуцент на радиопредаването „Scena și ecranul“ („Сцената и екранът“) по Radio România Cultural. През декември 2018 г. тя стартира проекта „Zilele Sofia Nădejde“ („Дните на София Надежде“), интердисциплинарен микрофестивал, насочен към популяризиране на литературата и изкуствата, създадени от жени.

Родена през 1971 г. в Кутаиси, Елза Гургенидзе е завършила филология и право в Тбилиския държавен университет. Дълги години е работила в съдебната система на Грузия – първо като държавен прокурор, а по-късно като ръководител на отдела за екстрадиция в Главната прокуратура на Грузия. Сблъсквайки се с повтарящи се нарушения на човешките права в съдебната система, в крайна сметка напуска държавната служба.

След като приключва юридическата си кариера, Гургенидзе се занимава с научни изследвания и публикува статии за икономическата престъпност в юридически академични списания. По-късно тя се насочва към литературата и започва втора кариера като писателка. Дебютният ѝ роман Zaodi получава наградата „Саба“ за 2023 г. за размислите си върху съветската и постсъветската история. Чрез мрачно-комедиен и безкомпромисен разказвачески тон романът изследва бруталността, отчуждението и търсенето на смисъл.

Елизабет Костова е авторка на три романа – „Историкът“, „Крадците на лебеди“ и „Земята на сенките“ – всички от които засягат темата за историческите изследвания. Творбите ѝ са преведени на 40 езика, а „Историкът“ е носител на наградите Quill и American Bookseller. Той е и първият роман в историята на американското книгоиздаване, дебютирал на първо място в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Четвъртият ѝ роман, „Мистериозна пиеса“, ще бъде публикуван през октомври 2026 г. Разказите, поезията и есетата на Костова са публикувани в списания и антологии като „Мисисипи Ревю“, „Поети и писатели“, „Най-добрата американска поезия“ и „Мичиган Куортърли Ревю“. Тя чете, преподава и изнася лекции по целия свят и е съоснователка заедно със Светлозар Желев на Фондацията „Елизабет Костова“ за творческо писане ( www.ekf.bg). Костова е почетен гражданин на градовете Созопол, България и Тведестранд, Норвегия. Носителка е на наградата на Министерството на културата на България и Гражданската награда за изключителни постижения в междукултурната дипломация на Фондация „Лоис Рот“. Тя живее в Ашвил, Северна Каролина, САЩ, където работи за оказване на помощ след урагани и е член на управителния съвет на Асоциацията „Д-р Мартин Лутър Кинг-младши“.

С над 15-годишен опит в телевизионните новини Ливиана Тане напуска медийната индустрия, за да се посвети на страстта си към писането и комуникацията. Бившата журналистка сега координира различни програми за насърчаване на четенето и културното участие в училища и гимназии в цялата страна. Освен това тя създава общността „Reading is Cool“, която има над 10 000 читатели и присъствие в няколко града. Тя продуцира подкаста „Reading is Cool“, както и телевизионното предаване „Matca. Literatură în direct“, излъчвано седмично по TVR Cultural.

Тя ръководи „The Writing School“ и издателство „The Writing Journey“. Тя е автор на няколко книги, посветени на изкуството на писането и комуникацията, включително „The Beginner Writer’s Guide“, „Business Storytelling – A Guide for Content Creators“ и „The Beginner Entrepreneur’s Guide“.

През 2025 г. тя основава NOD – Международен фестивал за литературни права, организиран от сдружението „Reading is Cool“ в сътрудничество с Matca. NOD нетрадиционен фестивал с динамична смесица от творчески индустрии, обединяващ литература, театър и кино под егидата на литературните права.

Ливия Стоя е литературен агент. През 2003 г. тя основава агенцията, която днес носи нейното име – Livia Stoia Literary Agency, една от най-важните регионални агенции в Източна Европа. От 2020 г. Ливия притежава и управлява агенция Ilustrata, литературна агенция, основана в Барселона през 1991 г. Портфолиото на агенциите включва повече от 120 клиенти от цял свят, както и внимателно подбрана селекция от съвременни румънски автори.

Лора Ненковска е главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски“, където преподава румънски език, както и стара и съвременна румънска литература в специалност „Балканистика“. През 2010 г. защитава докторат върху ръкописното наследство в румънските княжества. Текущите ѝ изследвания са посветени на съвременното женско писане в Румъния. Превежда активно от румънски език, като е представила на българската публика автори като Мирча Елиаде, Макс Блехер, Матей Вишниек, Петру Чимпоешу, Симона Попеску, Елена Владаряну, Йоан Ес. Поп, Клаудиу Комартин, Богдан-Александру Станеску, Дан Лунгу, Андрея Расучану, Алина Нелега, Елиз Вилк, Йоана Николайе, Джанина Карбунариу и Пека Щефан.

Лука Григолия е грузински издател, представляващ издателство Sulakauri Publishing (основано през 2015 г.) и основател на Polynomial Books (oсновано през 2021 г.). Днес той се фокусира изцяло върху преведената световна литература. Българският автор в списъка на „Сулакаури“ е Георги Господинов.

„Сулакаури“ е голямо издателство, обхващащо разнообразни категории. Преводната литература разполага със солиден списък от автори като Ърнест Хемингуей, Харуки Мураками, Арундати Рой, Клер Кийгън, Роберто Боланьо, Йоко Огава, Нагиб Махфуз, Юкио Мишима, Ани Ерно, Жозе Сарамаго, Али Смит, Исмаил Кадаре, Миеко Каваками, Сали Руни и други.

Издателство Polynomial Books е създадено с идея да разшири списъка на Sulakauri Publishing. То издава само автори, чиито произведения никога не са били превеждани на грузински. Преводите включват книги от Виржини Депант, Джоун Дидиън, Ленард Коен, Мариз Конде, Фернанда Мелчор, Сесар Айра, Маги Нелсън, Юн Фосе, Тед Джоя и Бел Хукс. Джеймс Болдуин и Антъни Бурдейн са последните автори, които се присъединяват към списъка.

Лука беше член (мениджър на международни и издателски проекти) на екипа, който реализира инициативата на ЮНЕСКО „Тбилиси – световна столица на книгата 2021“.

Тюрколог и преводач. Завършила е катедра „Турски език и литература“ във Факултета по ориенталистика на Тбилиския държавен университет. Докторската ѝ дисертация е посветена на театралните произведения на Намък Кемал.
В продължение на много години работи в Научния съвет на Института за ориенталистика „Г. Церетели“ в Тбилиси.

Същевременно преподава грузински език и литература в различни училища и води курсове по грузински език за чужденци.
Между 1994 и 1999 г. работи като дипломат в грузинското посолство в Анкара. От 1999 г. работи като заместник-консул в Почетното консулство на Грузия в Измир.

Преводите ѝ включват „Антология на турски стихове“ (том I и II), „Стихове на Юнус Емре“, „Избрани стихове на Атаол Бехрамоглу“, романа „Серенада“ на Зюлфю Ливанели, сборника с разкази „Жени от кехлибар“ на Кевсер Рухи, „Стихове на Пако Амиран Свимонишвили“ („В прегръдката на звездите“) и „Антология на грузински поетеси“.

Тя е носителка на литературната награда „Гиорги Леонидзе“ за приноса си към турско-грузинските литературни отношения.

Мария Касимова-Моасе е родена през 1969 година в София. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила започва кариерата си като журналистка, работейки за различни вестници, списание и ТВ програми. Била е главен редактор на ELLE България, списание Kapital LIGHT и основател на списание HEЯR. От 2010 година Мария работи на свободна практика като журналист, сценарист и автор. Първата й книга „Близки срещи със смесени чувства“ е публикувана през 2017 г.. Следващата година е издаден и първия й роман “Балканска рапсодия”. Комедийните й романи “Записки от Шато Лакрот” и “Записки от Шато Лакрот: резиденция Злокучене” излизат няколко години по-късно, през 2023 излезе и сборникът й “Монолози”. През 2019 година Мария представя на сената си свой собствен сторителинг спектакъл “Свободно падащи истории” и 4 години по-късно – вторият, озаглавен “Червена звезда, Бл.28”Двете шоута се представят пред публика и до днес.

Ната Дзвелишвили е изпълнителен директор на Indigo Publishing, независимо нишово издателство със седалище в Тбилиси. С повече от 10 години опит в управлението на медии и издателска дейност, тя е ръководила множество инициативи, насочени към насърчаване на свободата на изразяване и обогатяване на културния пейзаж на страната.

Тя сътрудничи с широк кръг от местни и международни организации, изготвя аналитични доклади и изследователски проучвания, както и изнася лекции и води образователни програми по медии, култура и издателска дейност.

Nevena Panova, born in Sofia (1974). 

Academic details: Master’s degree in Classical Philology (1999) and Bachelor’s degree in Hungarian Language and Literature from the University of Sofia (1999), and later Master’s degree in Philosophy from the New Bulgarian University (2019); PhD degree in Ancient Greek Literature (2004: on Plato’s dialogue form); Associate Professor at the Department of Classics (2013). 

Teaching experience: courses in Ancient Greek language and authors (philosophical prose, historiography, Greek lyric), Ancient Greek literature (to undergraduate and postgraduate students), Academic writing, Ancient Greek for non-experts, etc.

Research interests: history and theory of Ancient Greek literature, philosophical prose (Plato, two monographs about: 2005, 2013), reception of Antiquity in Bulgarian literature and culture; theory and practice of translation (translator of Plato’s Laws; some of Plutarch’s Lives and Aelian’s Various Histories, as well as of several key studies on ancient culture, from modern languages). 

The Panorama adventure: Member of the Bulgarian Translators’ Union (2014), and (suddenly, to a degree, and dream-like, on the other side): editor-in-chief (2018) of its Publishing house Panorama (est. 1980), focused on representing high-quality (sometimes boutique?) literary works (mainly contemporary) in Bulgarian translation from variety of languages, both “bigger” and “smaller” ones (ca. 6–7 publication per year).  

P.S. Master thesis on Homer’s view of the sea (1999) – a study to be continued, and devoted to the ever-lasting love for the sea as a natural phenomenon, but also as an unique art & culture background, with the good example of Burgas, too.

Николай Терзийски (1983) е писател, сценарист и телевизионен водещ. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, има и магистърска степен от Философския факултет на университета. Първият му роман „Отлъчване” (2017) е носител на голямата награда от конкурса за дебютна литература „Южна пролет” и попада в краткия списък на наградите „Перото” в категория дебют. Втората му книга „Хроники на неведомото” (2019) е номинирана за „Роман на годината 2020“ и за годишните награди на „Портал Култура”. За третия си роман „Звезди под клепачите” (2022) авторът става носител на Националната награда „Христо Г. Данов”. Книгата получава и номинации за редица призове, сред които „Перото“, „Хеликон“, „Роман на годината 2023“, „Елиас Канети 2023”, като попада и в краткия списък на предложенията за българска номинация за Наградата за литература на Европейския съюз 2024. През пролетта на 2025 г. излиза четвъртата книга на Николай Терзийски, романът от разкази „Родиния”. Книгата получи две важни номинации – за наградата „Хеликон“ и за „Роман на годината 2026“.

Рене Карабаш (Ирена Иванова, 1989) е писателка, сценаристка и драматург.

През 2026 г. дебютният ѝ роман „Остайница“, преведен от Изидора Ангел, влее в краткия списък за Международната награда „Букър“. Романът е отличен с литературната награда „Елиас Канети“. Понастоящем е издаден или се превежда на 26 езика. Френският превод на романа от Мари-Врина Николов е удостоен с наградата на френския ПЕН клуб.

Филм по книгата, адаптиран за голям екран от самата авторка, излиза по кината до края на 2026 г. Рене е носителка на няколко награди за най-добра актриса за главната си роля във филма „Безбог“, сред които „Сребърен леопард“ в Локарно и „Бронзов кон“ в Стокхолм.

Сборникът ѝ с кратка проза „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ е публикуван на испански и гръцки език.

Саломе Бенидзе – грузинска писателка, поетеса и преводачка – е родена на 12 ноември 1986 г. в град Кутаиси. Учи журналистика, политически науки и публични отношения в Грузия (Тбилиски държавен университет), Литва (Вилнюският университет) и Гърция (Солунския технологичен образователен институт „Александър“).

Първата стихосбирка на Саломе Бенидзе „Обяснителна бележка“ е публикувана през 2011 г. и е отличена с литературната награда „Саба“. Разказите на Саломе Бенидзе са включени в няколко сборника „15-те най-добри разказа на годината“.

Сборникът с разкази на Саломе Бенидзе – „Градът върху водата“, често възприеман като роман, е публикуван през 2015 г. и скоро се превръща в национален бестселър. През 2016 г. „Градът върху водата“ е отличен с наградата „Цинандали“, а освен това е избран за любима книга на тийнейджърите в рамките на проект на Първи канал на Грузинската обществена телевизия. „Градът върху водата“ е преведен на немски език и издаден в Германия през 2017 г. (от AvivA Verlag, Берлин).

През 2018 г. излиза фотоалбумът на Саломе Бенидзе и фотографката Дина Оганова „sHEROes“, проследяващ руско-грузинската война от 2008 г. чрез историите на жени. През 2019 г. „sHEROes“ печели литературната награда „LITERA“ в категорията „Най-добра документална проза“. Книгата е преведена на немски език и издадена в Германия през 2020 г. от AvivA Verlag, Берлин.

През 2022 г., в сътрудничество с Delft Chamber Music Festival, Саломе Бенидзе написва либрето за музикална монодрама „Маро“, която разказва за живота на грузинската национална героиня Маро Макашвили (1901–1921) и нейната борба за независимост и свобода на Грузия. През 2023 г. „Маро“ е публикувана в Грузия (Intelekti Publishing) и през 2025 г. в Германия (Aviva Verlag).

Саломе Бенидзе е активно ангажирана в областта на превода. Тя е превела произведения на няколко известни автори, сред които Чимаманда Нгози Адичи, Ширин Ебади, Сузана Кейсън и Рупи Каур. Считана е за основния преводач на Салман Рушди на грузински език. Превела е две книги на Рушди: „Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи“ (номинирана за литературната награда „Саба“ за най-добър превод на 2017 г.) и „Златната къща“ (номинирана за наградата „Саба“ 2023).

Саломе е специалист по комуникации. Заема длъжността асистент-професор в Училището по журналистика и медийно управление към Грузинския институт за публични въпроси (GIPA).

Стилиян Деянов е български журналист и преводач. Учил е в Ecole de Hautes Etudes en Sciences Sociales, Париж. От 2015 до 2019 г. преподава във Факултета по история на Виенския университет. Превеждал е от румънски на български, както научни изследвания (Винтила Михайлеску, „Преходите на прасето. Култура и икономика в постсоциалистическа Румъния“, Лучиан Боя, „История и мит в румънското съзнание“), така и литература (Василе Ерну, „Роден в СССР“) или книги, които разглеждат теми от общ интерес за Румъния и България (Лучиан Боя, „Балчик: Малкият рай на Велика Румъния“). Има и много преводи от френски на български.

Татяна Цибулеак е родена през 1978 г. в Кишинев, Република Молдова. Има диплома по журналистика. Става известна през 1995 г. като авторка на рубриката „Povestiri adevărate“ (Истински истории) във вестник Flux. През 1999 г. се присъединява към екипа на PRO TV Кишинев като репортер, редактор и водещ на новини, а също така работи в Молдова за УНИЦЕФ. От 2008 г. живее в Париж.

Тя дебютира в литературата през 2014 г. със сборник с разкази, озаглавен „Fabule Moderne“ („Модерни басни“, издателство „Urma Ta“, Кишинев). През 2017 г. излиза първият ѝ роман: „Vara în care mama a avut ochii verzi“ („Лятото, в което мама имаше зелени очи“, издателство „Cartier“). Той получава наградата на Съюза на молдовските писатели, наградата на списание Observator Cultural в Букурещ и наградата Lyceum на фестивала FILIT. В Испания романът е отличен с наградата Booksellers Recommend за художествена литература (2020) и наградата Cálamo.

Вторият ѝ роман, „Стъклената градина“, печели Европейската награда за литература (2019). през 2019 г. Най-новият ѝ роман, „Когато си щастлив, удари пръв“, беше публикуван през 2025 г. от издателство „Cartier“.
Книгите ѝ са преведени на повече от 20 езика.